- Елизабет, позволи ми да ти представя брат ми Робърт - младеж, известен с липсата си на такт и със способността си да се появява, когато не трябва. Робърт, това е госпожица Елизабет Матюс... моята годеница.
- Приятно ми е да се за... - Думите му увиснаха недовършени. Веждите му подскочиха нагоре. - Годеница ли каза? За която си сгоден? За която ще се ожениш?
Кипящият гняв в гърдите на Остин временно стихна при вида на слисаната физиономия на брат си.
- Твоите езикови способности и логически заключения винаги са били източник на гордост за семейството ни, Робърт.
Младежът прекоси безмълвно стаята и като истински рицар коленичи пред Елизабет. Притисна ръка към сърцето си и заяви:
- Скъпа моя лейди, за мен е истинска чест да се запозная с вас. Завинаги можете да разчитате на благодарността ми, че измъкнахте брат ми от пазара на желани женихи. Сега може би един беден, нещастен, останал без титла несретник, а именно - моя милост, ще има възможността да бъде забелязан от някоя красавица. Дали нямате някоя сродница, която да прилича на вас? Някоя сестра? Или леля? Или дори баба?

"Дар от съдбата" - Джаки д'Алесандро <3

Ви хлопна вратата, а Асейл посегна към вътрешния си джоб... и мигом към главата му бяха насочени четири дула. Той замръзна на място, а погледът му се прехвърляше от пистолет на пистолет.
- Канех се да извадя пура.
- На твое място бих го сторил бавно - промърмори Рот. - Момчетата ми няма да възразят да те покосят на място.
- Добре, че не се намираме в дневната ми. Обожавам килима там. - Той хвърли поглед към Ви. - Сигурни ли сте, че искате да останем тук, в антрето?
- Да, загубеняко, сигурни сме - изсумтя Ви.
- Фобия от прозорци ли имате?
- Канеше се да запалиш пура - отбеляза Рот. - Или чакаш да ти поднесем огънче? Какво ще кажеш да приключим с това и после да обсъждаме къщата ти, която зее отвсякъде.
- Харесвам гледката.
- А какво ще кажеш за гледката как стоя на гроба ти - подметна Ви и кимна към ръката на мъжа, която все още беше под
сакото му.

Виии<3<3<3<3<3
Преродена любов - Дж Р Уорд <3

— Загубил е известно количество кръв, но не е сериозно. Ще е дяволски сърдит, но ще живее.
Ема се усмихна развълнувано, докато се навеждаше напред, за да положи нежна целувка върху устните на Алекс. Докато се отдръпваше обаче, здравата му ръка се стрелна напред и стисна брадичката й като менгеме. Шокирана Ема отвори очи и се взря в дълбокия му изумруден поглед, който внезапно бе станал забележително ясен и непомрачен от болка.
— Ще те… заключа.
— О, Дънфорд! — извика Ема щастливо. — Той наистина ще се оправи!