PrettyVacant - Надежда Златкова Димитрова

1. Какво мислите за корицата?
1. Естетичният характер на американската корица опроверга напълно личните ми очаквания, тъй като дори в най - смелите си мечти не съм градила образа на по - омайна интерпретация на тази тъй обаятелна поредица. Но факт е, че повърхностното изгражда една трета от всеки човек, макар хората сляпо да убеждават сами себе си в обратното. Дали великолепна корица, чиито ярък нюанс навява знойна буря и непоколебима страст или простичък бял лист, който нежно да загръща разпилените страници не зная, нима има значение!? Нима залостената история изпод крехкия картон не е истинската душа на самата книга? Нима именно тя не ни извисява сред безкрайната синева, като ни демонстрира колко близо и същевременно толкова дълеч се намира ключът към душевната хармония? Дъхът ми секна, щом зърнах корицата, ала историята, която шептяха страниците ме оставиха безмълвна и до днес (:

2. Как бихте реагирали, ако вие можехте да виждате мъртви хора?
2. Несравнимият смут, който би настанал; небивалата трвога, която би ме обзела, прогаряйки вените ми; неудържимият писък, който би ме изпратил в несвяст са лукави емоций, които навярно биха споходили всекиго. Ала нима всяка дарба не е божа благословия? Ако притежавах подобни способности, равняващи се на нечувани свръхестествени заложби, по всяка вероятност бих приложала своя дар в покровителство и защита над клетите бродещи души (:

3. Чели ли сте други книги на автора?
Имах удоволствието да се насладя на съществано малка част от поредицата по - рано. Бегли спомени ме навяват на мисълта, че докато прелиствах страниците, нестихващо вълнение бошуваше във вените ми, ентусиазмът изпълваше съзнанието ми, а възхищението ми към красивата творба на авторката тая в сърцето си и до днес. Благодарение на няколко изящни израза, Даринда Джоунс с лекота ни извисява сред очарователната химера на въображението и създава у читателя илюзията, че е част от романа. Разтваряйки книгата, човек сякаш усеща гразиозни, ангелски криле на плещите си, благодарение на които мигновено полита към величествения жътварски свят с коса в ръка в непреклонно търсене на наивни мъртви, чийто живот трябва да бъде мигновено потулен изпод гибелния плащ на злокобната мъгла.

4. Чели ли сте други книги или гледали филми на подобна тематика? Харесват ли ви или ви плашат?
4. Както далеч не ни е безизвестно, разционалното човешко съзнание е способно да се впечатлява до полуда от индивидуалната самоличност на тия пленителни създания, и макар дебнещата опасност, умело прикрита под бляскавите очи, отразяващи нощните огньове и идната гибел, аз все още се възхищавам на неуловимия им дух и дивната същност на жътварите. Именно този осезателен факт излага личното ми естество, нашепвайки за неистовата любов към ужаса и паническия смут. През погледа ми са се изредили изобилие от сюжети, пропити със страх и тревога, ала те не са посяли в сърцето ми уплаха, дори напротив - внасяли са сладостния привкус на приказното задоволство и наслада (:

5. Какво очаквате от книгата?
5. В интерес на истината този въпрос ме затрудни извънредно много, дори в момента съзерцавам клавиатурата, а тя от своя странна ми изглежда някак празна, не намирам отговор. Вглеждайки се в лазурната мъгла, която тъй гальовно притиска в обятията си младото момиче, тая горещи очаквания за пламенна страст, бурни сражения и нестихващи битки, чиито цена би могла да отнеме всичко; най - святото, което всеки човек пази до сетния си час, а именно животът. Ала дали гибелнасмърт или живот сред небесата, можем единствено да гадаем какво би се случило в сърцевината на подобен възхитителен роман. Чарът на една книга се вихри именно в енигматичния сюжет и загадачната развръзка.

6. Вярвате ли, че душите на мъртвите остават на земята, ако имат недовършена работа?
6. Мъртвите - ония клетници, погубили мелодичните удари на сърцето; ония злощастни скитници, обречени на непохвяхващ брод; тия, що блуждаят, дирейки съвършеното опрощение; тия злочести пътници, лишени от жар и плам. Дали душите на тия, що не намират покой в следствие на последния изтръгнат дъх, се лутат, за да довършат мисията, която приживе безусловно им е убягнала!? Кой знае? Навярно някой бездушен е предпопределен за нас, закриляйки ни ... бранейки ни с цената на безплътния плащ на извехналата самота.

7. Вярвате ли, че съществуват Ад и Рай?
7. Хората и до днес винаги тъй строго се придържат към тезата, която гласи, че началото на Ада и Рая са били поставени още в осезаемия живот и продъжават своето съществувание дори след задгробния. Та нали битието, което водим днес ни предоставя наниз от злощастия и беди; та нали именно пъстрата палитра на реалността обагря сивото ни ежедневие с блага усмивка и веселие. Ала дали това, навярно досущ налудничево твърдение носи в себе си искрица истина или подръжава на нечии морални ценности, не зная.