Книгата, която прелъсти целия свят!

Защо жените харесват толкова „ПЕТДЕСЕТ НЮАНСА СИВО”?
Защото е написана с думите, които мъжете забравят да казват,
а жените искат да чуват.

Когато студентката по литература Анастeйжа Стийл отива да вземе интервю от успелия предприемач Крисчън Грей, тя е силно привлечена – този мъж, този поглед! - но и смутена от властното му присъствие. Неопитната Ана е стъписана, когато осъзнава, че желае точно този мъж. А предупреждението му да стои далече от него я кара да го желае още по-силно.
Когато обаче разбира за ексцентричните му еротични предпочитания, тя се колебае – независимо от успеха и чара си, Грей е мъж, измъчван от собствени демони и всепоглъщаща нужда от контрол. Безсилни да устоят на привличането, двамата се впускат в страстна и дръзка афера. Ана ще навлезе в неизследваната територия на собствените си желания, но ще може ли да се подчини на фантазиите на Грей? И ако го направи, ще продължи ли да обича онова, което ще открие?

Облегнах се на бара в кухнята и го загледах как вади от хладилника чиния с различни сирена, украсена с две големи чепки зелено и червено грозде. Остави чинията на плота и почна да реже франзела.
– Седни. – Посочи ми един от столовете и аз мигом изпълних командата.
“Ако ще се захващам с това, трябва да практикувам.”
Осъзнах, че от момента, в който се запознахме, той винаги се бе държал така. Раздаваше команди.
– Спомена за някакви документи.
– Да.
– За какво са те?
– Освен споразумението за конфиденциалност има и договор, в който пише какво можем и какво трябва и какво не трябва да правим. Аз трябва да знам твоите лимити и ти трябва да знаеш моите. Това е консенсус, Анастейжа.
– А ако не се съглася да почвам изобщо?
– Няма проблем.
– Но тогава няма да имаме никаква връзка.
– Да. Няма.
– Защо?
– Защото това е единственият вид връзка, която ме интересува.
– Защо?
– Просто съм такъв. – Той сви рамене.
– Как си станал такъв?
– Защо хората са такива или онакива? Трудно е да се каже. Защо някои обичат сирене, а други го мразят? Ти обичаш ли сирене? Госпожица Джоунс – домакинката ми, е оставила само това за вечеря.
После извади от един шкаф две големи чинии и сложи едната пред мен.
“И говорим за сирене!”
– Какви са правилата, които трябва да спазвам?
– Написани са. Ще ги видим, след като вечеряме.
Да вечерям? Как можех да ям сега?
– Наистина не съм гладна – прошепнах.
– Ще ядеш – каза простичко той. Доминантният Крисчън – всичко ми се изясняваше. – Искаш ли още една чаша вино?
– Да, благодаря.
Той ми наля вино и седна до мен. Отпих бързо.
– Яж, Анастейжа.
Взех зърно грозде. Той сви очи неодобрително.
– Отдавна ли си така? – попитах.
– Да.
– Лесно ли е да се намерят жени, които искат това?
Той ме погледна учудено и каза сухо:
– Нямаш представа колко е лесно.
– Защо мен тогава? Наистина не разбирам.
– Казах ти, Анастейжа. Има нещо в теб. Не мога да те пусна да си идеш – каза той с ирония. – Като нощна пеперуда около лампа. Така се чувствам. – Гласът му стана много мрачен. – Желая те толкова силно, особено сега, както хапеш тази устна... – Пое дълбоко въздух и преглътна.
Стомахът ми се обърна на 180 градуса. Той ме желаеше... по неговия си наистина странен начин, но този красив, ексцентричен мъж ме желаеше.
– Това клише с пеперудата и лампата май трябва да го обърнем – казах. Аз бях пеперудата, той беше лампата. И аз щях да изгоря. Знаех го със сигурност.
– Яж!
– Не. Още не съм подписала нищо, така че мисля да поупражнявам свободната си воля за известно време, ако нямаш нещо против.
Погледът му стана мек. Усмихна се истински.
– Както желаете, госпожице Стийл.
– Колко жени си имал? – Бях любопитна.
– Петнайсет.
Не бяха чак толкова много, колкото си представях.
– Продължителни връзки?
– Някои от тях – да.
– Наранявал ли си някоя от тях.
– Да.
– Лошо ли?
– Не.
– А мен би ли наранил?
– Какво искаш да кажеш?
– Би ли ме наранил физически?
– Ще те наказвам, когато трябва, и ще боли.
Мисля, че ми призля. Отпих от виното. Ето – алкохолът щеше да ме направи смела.
– А теб били ли са те? – попитах.
– Да.
Това ме изненада. Преди да попитам за подробности, той ме прекъсна и каза:
– Нека обсъдим това в кабинета ми. Трябва да ти покажа нещо.
Акълът ми не го побираше. Бях дошла с идеята да прекарам една страстна нощ в леглото на този мъж, а вместо това обсъждахме уговорки и споразумения.
Последвах го в кабинета му – просторна стая със също такава стъклена стена, която водеше към балкон. Той седна на бюрото, посочи ми кожения стол пред него и ми подаде няколко листа.
– Това са правилата. Могат да се дискутират промени по тях. Те са част от договора, който също можеш да видиш. Прочети ги и нека ги обсъдим.

ПРАВИЛА

Подчинение:
Подчинената ще изпълнява всички инструкции, дадени от Доминанта незабавно, без колебание или възражение. Подчинената е съгласна да участва във всякакъв вид сексуален контакт, който Доминантът сметне за подходящ за сексуалното си удовлетворение, с изключение на дейностите в Приложение 2 – Категорични ограничения. Тя ще участва в сексуалните дейности с желание и без колебание.
Сън:
Подчинената ще спи поне седем часа през нощта, освен през нощите, когато е с Доминанта.
Храна:
Подчинената ще се храни редовно с цел да поддържа добро здраве. Храната може да се избира от списък с препоръчани храни (Приложение 4). Подчинената няма да се храни между основните яденета с изключение на плодове.
Облекло:
За времето, за което се подписва този договор, Подчинената ще носи само дрехи, одобрени от Доминанта. Доминантът ще предоставя бюджет на Подчинената за облекло, като бюджетът трябва да бъде изразходван. Доминантът ще придружава Подчинената при закупуването на дрехи при случаи, които намери намесата си за уместна. По желание на Доминанта Подчинената ще носи всякакви накити, които Доминантът изиска от нея за срока на валидност на този договор, при присъствието на Доминанта или при случаи, които той намери за подходящи.
Спорт
Доминантът ще осигурява на подчинената личен треньор четири пъти седмично за тренировки във време, уговорено между Подчинената и Доминанта. Личният треньор ще дава отчет пред Доминанта за напредъка на Подчинената.
Лична хигиена / Външен вид:
Подчинената ще поддържа тялото си чисто и обезкосмено по всяко време. Подчинената ще посещава козметичен салон, избран от Доминанта, и във време, посочено от Доминанта, където ще й бъдат прилагани процедури, които Доминантът намери за подходящи и правилни.
Лична безопасност:
Подчинената няма да пие повече от допустимото, да пуши, да взема наркотици или да се поставя в ситуации, опасни за здравето и живота й.
Лични качества:
Подчинената няма да влиза в сексуални връзки с никой друг освен с Доминанта. Подчинената ще се държи скромно и с уважение по всяко време за срока на договора.
Подчинената трябва да приеме, че поведението й ще бъде преценявано от Доминанта и че ще бъде държана отговорна за всички грешки, нарушения на правилата и лошо поведение в отсъствието и присъствието на Доминанта.
В случай на неизпълнение на горепосочените правила Подчинената ще бъде незабавно наказвана, като наказанието ще бъде определяно от Доминанта.

Еба си!
– Категорични ограничения? – попитах.
– Да. Това, което ти няма да правиш, това, което аз няма да правя. Това са неща, които трябва да бъдат уточнени.
– Не съм сигурна за вземането на пари за дрехи. Някак не е... – Размърдах се неудобно на стола.
– Искам да давам много пари за теб. Да ти купя дрехи. Може да се наложи да ме придружиш някъде и ще трябва да си облечена добре. Убеден съм, че заплатата ти когато започнеш да работиш, разбира се - няма да ти позволи да си купиш такива дрехи, каквито аз бих желал да имаш.
– И няма да се налага да ги нося, когато не съм с теб, нали?
– Няма.
“Добре, ще мисля за тях като за униформа.”
– Не искам да тренирам четири пъти седмично.
– Анастейжа, искам да си еластична, гъвкава, силна и енергична. Вярвай ми, ще имаш нужда от тези тренировки.
– Но не и четири пъти в седмицата. Какво ще кажеш за три?
– Искам да са четири.
– Мислех, че водим преговори.
– Добре, госпожице, имате право – каза той със свити устни. – Какво ще кажеш за три дни по час и един ден половин час?
– Три дни, три часа. Имам усещането, че докато съм с теб, ще спортувам достатъчно.
Той се усмихна лукаво, очите му светнаха някак облекчено:
– Да, права си. Съгласен съм. Сигурна ли си, че не искаш да кандидатстваш в моята компания? Наистина умееш да преговаряш.
– Не, не мисля, че идеята е добра.
Погледнах пак правилата. Обезкосмяване? На кое? На всичко ли?
– Така, за ограниченията. Тези важат за мен. – И ми подаде друг лист.


КАТЕГОРИЧНИ ОГРАНИЧЕНИЯ

Никакви сексуални дейности, които включват използване на огнестрелни оръжия.
Никакви сексуални дейности, които включват уриниране, дефекация и продуктите от тях.
Никакви сексуални дейности, които включват употреба на игли, ножове, пиърсинг или кръв.
Никакви сексуални дейности, които изискват употребата на гинекологични инструменти.
Никакви сексуални дейности, които включват присъствие на деца или животни.
Никакви сексуални дейности, които биха оставили трайни белези по кожата.
Никакви сексуални дейности, които представляват риск за дишането.
Никакви сексуални дейности, които включват директен контакт с източници на ток (независимо прав или променлив), огън, пламъци по тялото.

И е написал това!? Разбира се, това бяха доста разумни и честно казано необходими уточнения... Никой нормален човек не би се забъркал в такова нещо... но не бях убедена, че съм права.
– Има ли нещо, което искаш да добавиш? – попита той нежно.
Бях загубила ума и дума. Той ме гледаше питащо.
– Има ли нещо, което не би направила?
– Не зная.
– Как така не знаеш?
Завъртях се неловко на стола и захапах устната си.
– Никога не съм правила нищо такова.
– Добре де, когато си правила секс, имало ли е нещо, което не си искала да правиш?
За първи път от... изглеждаше векове... се изчервих.
– Можеш да ми кажеш, Анастейжа. Трябва да сме откровени един с друг, иначе това просто няма да проработи.
Погледнах пръстите си и пак се свих от неудобство.
– Кажи ми – изкомандва той.
– Ами... аз не съм правила секс. Никога. Така че не зная. – Гласът ми беше ужасно тих. Погледнах го. Беше замръзнал, блед като платно.
– Никога? – попита шепнешком.
Кимнах.
– И си девствена? – Дишаше тежко.
Поклатих глава, отново изчервена. Той затвори очи и май започна да брои до десет. Когато ги отвори, ме гледаше ядосано.
– Защо не ми каза, по дяволите?